Един дъждовен ден в Ханой, столицата на Виетнам

Оставяйки Южна Корея зад гърба си, "полетяхме" към Виетнам. В Ханой кацнахме вечерта. Бяхме с електронни визи и минахме без проблеми граничния контрол. На митницата никой не ни обърна внимание, и ето ни в залата за пристигане. Тъй като този път, мястото ни за настаняване беше частен дом, от който ни изпратиха специални указания как да го открием, се бяхме застраховали, поръчвайки си техен трансфер. За наше щастие, първият изпречил се на пътя ни шофьор с табелка в ръце, се оказа нашият човек😊 Разстоянието от летището до града бе около 30 км. Пътувахме удобно и шофьорът ни предаде направо в ръцете на домакина ни😊 Оказа се бивш български възпитаник, учил в София преди повече от двадесет години. Усмихнат, добронамерен и горящ от желание, да вкара в употреба, вече позабравения си български език😊

 ХАНОЙ

Преведено „Град между реки“. Бивша столица на Френски Индокитай, впоследствие на Северен Виетнам, а от 1976 г. столица на обединен Виетнам.  Вторият по-големина /2 600 000/ и значение град във Виетнам.

На следващата сутрин, станахме рано. Имахме само един ден, да разгледаме Ханой. Домът ни беше в историческата стара част на града - Old Quarter, където на пешеходно растояние, са съсредоточени основните забележителности.

Излизайки от тясната уличка, в дъното на която бяхме настанени, се оказахме между кубинското посолство и музея на милицията. Гледайки последния, сякаш се върнах назад във времето. Минало за нас, но настояще за Виетнам.

Времето беше топло, но дъждовно, а небето скрито от гъсти, ниски облаци. Разхождахме се из стария квартал, любувайки се на архитектурата на сградите, останали от времето на Френски Индокитай, а между тях паметници, напонящи за социализма и веещи се червени знамена, с петолъчки или сърп и чук.

Първа в списъка ни беше, сочената като архитектурен шедьовър Катедрала на свети Йосиф - сякаш откъсната от миналото и захвърлена в настоящето, внушителна сива сграда, в средата на малък площад.

След катедралата, пътят ни изведе на Hoan Kiem Lake и намиращата се, на малък остров в средата му Turtle Tower. Езерото е красиво място за разходка, по обикалящата го пешеходна алея, с надвиснали над самата вода корони на дървета.

След езерото, се отправихме към следващата забележителност - сградата на Ханойската опера.

По пътя се изкуших от витрината на красива малка сладкарничка, оформена във френски стил и опитах една интересно изглеждаща тортичка, с нарисувано лице на момиче с очила. Да, визуално ставаше, но на вкус, нищо особено. По време на пребиваването ни във Виетнам, се случваше да опитваме различни сладки изделия, но стигнахме до личния извод, че виетнамците не ги бива в кулинарните сладости😊

Неудовлетворени и с раздразнен апетит, се насочихме към близкия пазар. Сякаш изведнъж, отначало сравнително пустите улици, се изпълниха с коли и мотори. Ако един ден посетите Виетнам, не разчитайте на светофари и пешеходни пътеки. Тук, дори тротоарът, няма да ви спаси от изскачащите отвсякъде мотори. За тях няма правила и ограничения. Накачулени по няколко човека на мотор, жени, деца, кучета и какво ли още не, те летят, бибиткат и не обръщат никакво внимание на попадналия на пътя им пешеходец.

На пазара седнахме на улицата, на ниска масичка пред едно малко заведение и хапнахме по един от прословутите виетнамски сандвичи „Сайгон“, създадени по време на френското колониално управление в края на деветнадесети век – френска багета с наденичка и разнообразен пълнеж от топинги и зеленчуци.

Следващата спирка по пътя ни беше Train street. Тясна уличка, известна с влаковите си релси, на която собствениците на магазини и кафенета прибират нещата си, за да пропуснат поредния преминаващ влак. Нямах търпение да минем по нея. Пристигайки, сякаш по поръчка се появи влак. Самата уличка, е толкова тясна, че чуеш ли свирката на влака, трябва да се залепиш за стена на сграда или да влезнеш в кафене или магазин, за да избегнеш челен удар😊 Ние, първо видяхме някакъв човек, който викаше и жестикулираше да се махнем от релсите, после чухме характерното ритмично потракване, а след това и видяхме влакът, който надувайки сирената си се появи зад ъгъла на двадесетина метра от нас 😊 Отскочихме настрани и се прилепихме към стената на сградата зад нас. В следващия момент, ни блъсна въздушната вълна, създадена от преминаващия влак. Последният, неочаквано за нас, се оказа доста дълъг.

Следващата ни спирка беше храмът на литературата - Temple Of Literature. Комплекс от храмове, с живописни градини и огромни дървета, посветен на Конфуций. Бил е първият имперски университет във Виетнам, построен 1070 г.

Последва имперската цитадела на Танг Лонг - Imperial Citadel of Thang Long, от където държавата, е била управлявана, в продължение на векове. Крепостта е част от списъка световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тук обядвахме, и се насочихме към мавзолея на Хо Ши Мин. След като разбива френските колониални войски, и извоюва независимост за Виетнам, Хо Ши Мин става първият комунистически ръководител на страната. Тялото му е изложено в стъклен саркофаг, намиращ се в мавзолея, който за съжаление, беше затворен. Разгледахме го само отвън.

След мавзолея се отпавихме към западното езеро Grand Lac. Целта ни беше намиращата се в него пагода от 6-ти век - Tran Quoc Pagoda. Тя е на островче, до което се стига по мост от брега на езерото.

Комплекса около пагодата е интересен, но на мен, най-силно впечатление ми направиха, разпръснатите множество саксии, с малки декоративни дървета, отрупани с огромни плодове помело.

Денят ни приключи подобаващо, с посещение на воден куклен театър. Сюжетът не беше кой знае какъв, но явно пригоден за интернационалната си публика😊 В пълен с вода басейн, задната стена на който представляваше макет на будистки храм, плуваха, подскачаха и се гонеха дървените фигури на хора, дракони, животни и риби. Появяваха се и изчезваха зад инпровизирания с пердета параван. Интересни бяха и разположените от двете страни на сцената музиканти, свирещи на непознати за мен инструменти. Имаше и певци, които също бяха на ниво. Пикът за мен, беше накрая на представлението, когато актьорите движещи куклите, изскочиха пред перденцата, до кръста във вода и се поклониха😊 Въобще, цялото представление си беше атракция.

Прибрахме се доволни и заредени с емоции. На следващия ден ни предстоеше ново, вълнуващо приключение – заливите Ха Лонг и Ланг Ха.

Следва продължение...