Пирамидите в Гиза и големият Сфинкс, символите на древен Египет

В земята на фараоните и последното останало чудо от седемте чудеса на античния свят.

В ранни зори пътувахме отново към Кайро, този път, за разлика от предходния /виж статията Бялата и Черната пустини/, бяхме с групата от България. Пътят се движеше успоредно на Червено море. Бреговата му ивица ту се появяваше, ту изчезваше вдясно от нас. След наколко часа път, навлязохме в Кайро.

Cairo

Наричан от римляните Вавилон, от египтяните Миср, а от арабите Ал-Кахира, със своите над 22 000 000 млн. население, Кайро е най-големият град в арабския свят и столица на Египет.

Първата ни спирка тук бе Египетския музей, най-голямото хранилище на артефакти от древен Египет, над 120 000 експоната. Разположен е в центъра на града, на площад Тахир. Невъзможно е да се разгледа всичко вътре за един ден, та дори и за седмица. Така че, за определеното ни време, решихме да не препускаме от зала в зала, а да отделим достатъчно време на това, което считаме за интересно. Естествено приоритет за нас бе залата с мумиите и тази посветена на фараона-момче Тутанкамон. За жалост снимането в нея бе забранено. 

След музея, пресякохме Нил и се отправихме към Гиза за да видим легендарните пирамиди - единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят и разбира се загадъчния Сфинкс.

Пирамидите в Гиза

Трите най-големи пирамиди в Египет – Хеопсовата, на Хефрен и тази на Микерин. Внушителни и мистични, те са разположени в права линия на мястото, където се пресичат най-дългия меридиан и най-дългия паралел на Земята и са ориентирани с математическа точност към четирите посоки на света, отразявайки огледално подредбата на звездите от съзвездието Орион. Изписано е много за тях, с най-различни хипотези за изграждането и предназначението им. Дори има теории, че са създадени хилядолетия преди египетската цивилизация, незнайно от кого. Факт е, че са уникални и будят респект и възторг.

Автобусът ни закара до пирамидата на Хеопс, където слизайки от него, попаднахме на глутница египетски кучета.

Освен кучетата, тук е пълно с търговци на сувенири, водачи на камили, файтони, пишман гидове и всякакви други мераклии, желаещи финансови облаги, за сметка на доверчивите туристи. Хванах здраво момчето си под ръка, за да покажа, че не съм сама и се отправихме към пирамидата.

Great Pyramid of Giza

Най-голямата от трите пирамиди в Гиза. Сега е с височина от 138 метра и дължина на основата от почти 231 метра. Официалното становище е, че датира от около 2 560 г. пр. Хр. Предполага се, че е строена най-малко 20 години, с не по-малко от 100 000 работници. В нея са вградени повече от 2 300 000 гранитни  блока, тежащи всеки между 2 и 50 тона. Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянно от порядъка на 20 градуса по Целзий. Четирите стени на пирамидата са прецизно вдлъбнати в средата им, превръщайки я от четири в единствената в света осемстенна пирамида. Този ефект се вижда само от въздуха и то при подходяща осветеност, на зазоряване и при залез, в пролетно и есенно равноденствие.

Твърди се, че някога върхът на пирамидата, е представлявал златен блок, умалено нейно копие, който е блестял като фар под слънчевите лъчи. Кога и кой го е „приватизирал“, не се знае. Някога пирамидата е била покрита с полиран варовик, който е отразавал слънчевата светлина, превръщаки я в огромно искрящо огледало, което според учените, е можело да бъде видяно дори от космоса. Използваният при строежа ѝ разтвор е с неизвестен произход и до ден днешен не може да бъде възпроизведен. 2-ри век, когато арабите унищожават Кайро, местните жители демонтират облицовката на пирамидата, използвайки я за строителен материал и така за нас остават голите, огромни блокове гранит.

Заставайки до Хеопсовата пирамида, учудването и въпросите, сами започват да текат – защо, как, кога, кой, колко, с какво... В сравнение с колосалните ѝ размери, откритите в нея помещения и тунели, са учудащо малки и малко. Техните стени са примитивно груби, без орнаментите, фрески и йероглифи, така типични за всяка друга доказано потвърдена гробница на фараон, жрец или просто достатъчно богат египтянин. Този факт, въпреки официалното становище, силно ме усъмни в предназначението на пирамидата. Прииска ми се да имам машина на времето, която да ме пренесе хиляди години назад, за да узная истината и видя всичко тук в пълния му блясък и цвят.

Пленени от мащабите ѝ, решихме да обиколим пирамидата, разглеждайки я от всички страни. В източния ѝ край има 3 малки пирамиди, за които се твърди, че са на членове на семейството на Хеопс.

Обръщайки гръб на пирамидата, пред нас, отвъд руините, се разкри интересна панорамна гледка към съвременна Гиза.

Следващата пирамида, към която се насочихме беше тази на Хефрен. По пътя попаднахме на няколко подходящи за снимка места, които се надявам, да оцените по достойнство.

Pyramid of Khafre

Втората по големина от пирамидите в Гиза. Сега височината ѝ е 136,4 метра, а дължината на основата ѝ е 215,5 метра. Изградена е върху хълм, затова погледната отстрани изглежда по-висока от Хеопсовата пирамида.

На върха на пирамидата, частично е запазена нейната оригинална мраморна облицовка.

Последна посетихме пирамидата на Микерин

Pyramid of Menkaure

Най-малката от трите пирамиди в Гиза. Сега височината ѝ е 61 метра, а дължината на основата ѝ е 108,5 метра.

През 1196 г. султанът на Египет, заслепен от фанатична омраза, решава да разруши пирамидите, започвайки с най-малката - тази на Микерин. Опитите да бъде разрушена продължили 8 месеца. Резултатът от тях е голямата вертикална цепнатина по северната страна на пирамидата.  

След пирамидите, се насочихме към Сфинкса, гигантска статуя на лъв с човешка глава.

Great Sphinx of Giza

Древният защитник на пирамидите, с поглед вперен на изток, в очакване на изгрева на слънцето. Хилядолетия наред, предизвикващ мистичен ужас на дръзналите да се изправят пред него. Неслучайно арабите са го наричали „Абу Хол“ – „Баща на ужаса“. Дори и днес, със своите 20 метра височина и 72 метра дължина, той е най-голямата каменна статуя в света.

За възрастта му се спори и до днес – от 4 500 до 800 000 години назад във времето. Редица древни източници говорят за съществуването му много преди фараона Хефрен, на когото консервативната египтология приписва създаването му. Един от тези източници, е древна стела, намираща се в египетския музей в Кайро. Текстът върху нея описва как Хеопс, бащата на спрягания за създател на Синкса Хефрен попаднал на заровената от хилядолетия в пясъка статуя. Хеопс я е разкопал и възстановил. 1988 г. японски професор използвайки ехолокатор доказва, че материала, от който е направен Сфинксът, е значително по-древен от този на пирамидите. Д-р Робърт Шох, американски геолог и геофизик, изучавайки ерозията по тялото на Свинкса предизвикана, познайте - от вода... твърди, че „това нещо“ е създадено не по-рано от 11 000 години пр. Хр. Теорията му е потвърдена от още 275 квалифицирани геолози. Но, какво пък, да не спираме до тук - двама украински учени, са автори на фантастична теза, отново свързана с ерозията предизвикана от вода, според която, Свинксът е създаден 800 000 г. пр. Хр.

80-те години на 20-ти век японските изследователи откриват подземен тунел, тръгващ от лявата лапа на Сфинкса. Проучванията им са спрени от египетското правителство. Какво са открили, не мога да кажа...

При компютърна обработка на главата на Свинкса, се установява, че тя е несъразмерно малка спрямо тялото, нещо нехарактерно за реализма, който доминира в египетските статуи. Отделно от това, чертите на лицето не могат да се нарекат египетски.  

Стоях загледана в този криещ толкова много тайни, загадъчен пътешественик във времето, съхранил се незнайно от кога, за да мога и аз, да се срещна, макар и за кратко, с него. Свечеряваше се и трябваше да вървим. Наведох се напред и му дадох прощална целувка за сбогом, а може би довиждане...

Време беше да се прибираме в хотела и да си приготвим багажа за обратния път към дома. Бяхме настанени в Гиза, близо до пирамидите. Възползвайки се от това, станахме рано за да ги видим отново, надявам се не за последно.

С това, нашето пътешествие в Египет завърши, но имам още много какво да ви разкажа за пътешествията ни до далечни и близки места по света и у нас.