Пусан, морската врата на Южна Корея

Сбогувахме със Сокчо и поехме на шест часов преход с автобус към град Пусан или може би Бусан. Нямам никаква идея, защо се произнася с „П“, след като на латиница се изписва с „B“ - Busan.

Busan

Вторият по големина град в Южна Корея /около 3 500 000/ и най-голямото пристанище на страната. Намира се на брега на Корейския пролив, само на 50 км. от най близкия японски остров. В него се намират най-големият рибен пазар, най-големия плаж и делтата на най-дългата река /Нак/ в Южна Корея.  

Пътят ни се движеше от севр на юг, по дължината на Корейския полуостров, в по-голямата си част по протежение на бреговата ивица на Японско море. Пред очите ми прелитаха картина, след картина. Въпреки дългият преход, не може да се каже, че сме скучали. Автобусите бяха комфортни, а седалките удобни. Бяхме се заредили с кафе, фастъци, бонбони и какво ли още не. Въпреки това, след настаняването в хотела, първата ни задача бе, да открием близкият пазар - Seomyeon Market, което и направихме. За мое съжаление, храната винаги е била горещата пресечна точка на вкусовете ни. Момчето ми става неуправляемо, когато му замиреше на мръвка, недай си боже, на някакъв вид карантия. А аз, за разлика от него не понасям последната. Така стана и в този случай, докато той нагъваше супа с пълнени черва и всякакви други дреболии, аз скромно похапвах постният ѝ аналог с яйце и някаква километрична юфка. Толкова дълга беше, че с нея вървеше и ножица, с която я рязах.

След като се нахранихме доволно, лежерно се раходихме из околните квартали. Очаквах, че слизайки на юг, температурите ще се повишат осезаемо, но за мое разочарование, не се случи така. Разлика все пак имаше и тя се виждаше по разцъфналите по улиците на града черешови и вишневи дървета – красота за окото и радост за сърцето.

Първата ни спирка на следващия ден бе храм, обявен от самите корейци за най-красивия в страната - Haedong Yonggung Temple. Мисля, че имаха право. Намираше се на морския бряг, което допринасяше за това. Всъщност, той е единствения храм в Корея построен на брега на морето. Но първо разбира се, километрични алеи от разцъфнали вишни. Една приказна феерия от цветове, стелеща се над самия път.

Цветната вишнева алея ни изведе до самия вход на храма, пред който беше строена колонада от статуи изобразяващи китайският зодиак.

Последваха стълби надолу. Пред нас се откри морето и скалист бряг, с разпръстнати по него ступи, а на фона на всичко това изпъкваше храмът, издигнат на площадка, крепяща се на раменете на импровизиран мост. Наистина красива гледка.

Времето беше спокойно, но въпреки това, водата под храма беше покрита с бяла пяна, образувана от разбиващите се в скалите вълни. Помислих си, каква ли ще е гледката при буря...

Разходихме се около храма, надникнахме в него, направихме снимки, включително и с двете прасенца пред него, носещи късмет😊

Напускайки храма, отново попаднахме сред килим от разцъфнали дървета, по улиците, в градинките около сградите, в парковете, навсякъде.

Следващата ни цел беше Bay 101 и от там към плажът Haeundae, известен с белия си пясък и чистите си води.

Бреговата ивица на плажа беше широка, и чиста, а пясъка ммм, не точно бял, а с леко златист отенък, но действително много ситен и някак си мек. Пред нас се простираше  морето, а зад нас, плажа и издигащи се  небостъргачи.

Денят "изтече" така неусетно, както изтече между пръстите ми ситният пясъкът на плажа Haeundae. Вечеряхме в попадналото на пътя ни бистро, и се отправихме към хотела.

На следващия ден поехме към крайбрежната пътека Igidae Coastal Walk, за един 4 километров трекинг. Но, разбира се, първо вишневите дървета, които няма да ми омръзне да показвам.

Когато стигнахме до океана, пред нас се разкриха красиви гледки към крайбрежната ивица на града.

Самата пътеката бе много живописна и добре поддържана. Минавахме по дървени стълби, "кацнали" върху отвесни скали и висящи мостове, от едната страна на които се извисяваше скалистият бряг, а от другата, се простираше безкрайната водна шир.

Изкачвахме се нагоре, слизахме надолу. На места слизахме на самия бряг, осеян с огромни скали, навлизащи навътре в морето, в които се разбиваха морските вълни. Другаде, брегът бе просто засипан с безброй малки, закръглени от водата камъчета, които хрущяха под обувките ни.

Силно впечатление ми направи огромен скален къс, изправен вертикално на ръба на обрасла скална площадка, а върху него сякаш нарочно, но някак си нескопосано, бе поставен още един скален блок, стърчащ в единия си край над пропаста. Не стига това, ами върху втория, стоеше и трети, сякаш готов всеки един момент, да се плъзне надолу към морето.

В края на маршрута, вече бяхме изкачили хребета на скалния бряг и се спуснахме към издаден в морето нос, с изскачащ над самата вода стъклен мост - Oryukdo Skywalk.

Стигнахме до стъкления мост, където ни раздадоха по едни меки пантофи и тръгнахме напред, гледайки към урвата под краката си. Имаше адреналин😊 Точно пред нас, навътре в морето и вертикално нагоре, се издигаха две, подобни на острови, огромни скали.

След Oryukdo Skywalk, продължихме към Jagalchi Market - най-големият рибен пазар в Южна Корея. Имахме чувството, че е безкраен. Преминавахме от уличка в уличка, с несвършваща върволици от сергии, отрупани с всякакви морски обитатели.

Ако нещо си харесаш и искаш да хапнеш, посочваш и ти го приготвят зад щанда, където са пригодените за хранене места. Първоначално мислихме да хапнем по една прясна рибка, но лутайки се по щандовете и взирайки се в огромното разнообразие, една предприемчива продавачка😊 ни предложи, да ни приготви по една от няколко вида риби. Ние се съгласихме и седнахме. Първо ни донесоха супа с водорасли и риба. После няколко чинийки с различни видове туршия и салати от октопод, сушени малки рибки иии.... Имаше и купички с варен ориз, както и чили сос. То без него, не минава ядене. Донесоха и голям поднос с пържена, разнородна риба.

Ние запретнахме ръкави и започна апетитно, вкусно, мръсно и засищащо хранене😊 Накрая се облизахме доволно, благодарихме и продъжихме по маршрута си. Вървяхме, зяпахме, снимахме.

В крайна сметка, стигнахме целта си - прехвалената Texas Street. За нас, не бе нищо особено, учудихме се, че въобще я споменават като забележителност.

Престоят ни в Южна Корея бе към своя край. На следващия ден, ни предстоеше да се отправим към поредната интересна дестинация - Виетнам.

Следва продължение...