По дефилето на река Искър, от с. Ромча до с. Гниляне

Ето, че седмицата се изтърколи и предстоеше слънчев, топъл, есенен уикенд. Нямахме никакво намерение да си останем вкъщи, и решихме в съботния ден да направим разходка в планината. Станахме рано, приготвихме раниците, пъхнаме по два сандвича и тръгнахме към жп гарата. Качихме се на влака за бившето село Ромча, сега приобщена махала към село Владо Тричков. Намира се в планински район, в Искарското дефиле, на 17 км. от София. Влакът беше пътнически и за наша изненада, претъпкан😊 Буквално. Билетите ни бяха без запазени места. Бяхме дошли рано на гарата, но почти всички седалки вече бяха заети. Добре, че все пак успяхме да седнем, защото се оказа, че и за правостоящите няма място😊 Използваме сравнително често БДЖ-то, но такава „гъчканица“, не помня. В село Ромча бяхме след половин час. Слязохме от влака и тръгнахме. Минахме покрай единствения местен магазин, взехме си кафенце и продължихме към билото на Софийска Стара планина. В началото се движихме през нещо като превзета от гората, полуизоставена вилна зона. Пътят вървеше по ръба на зле поддържан, сух канал.

Навлизайки в незаселената част на планината, пътеката ни стана живописна, а разходката ни, значително по-приятна.

Гората бе смесена, на някои места преобладаваха иглолистни, на други широколистни дървета. С удоволствие вървяхме в сянката им. Тя създаваше прохлада и ни предпазваше от слънцето.

Нашата крайна точка беше бившето село Гниляне, по настоящем присъединено като квартал към град Нови Искър. Разстоянието, което трябваше да изминем беше окoло 8 км. Вървяхме лежерно. Имахме много време и се наслаждавахме спокойно на природата.

Срещнахме и стадо кози. Пастирът им, възрастен човек, беше седнал по средата на пътя върху импровизирано столче. Остана силно учуден когато ни видя.

По обяд спряхме за почивка. Седнахме до едно дърво, извадихме сандвичите и с апетит ги хапнахме. После полежахме известно време на тревата и продължихме. На едно място видяхме и няколко израснали покрай пътя брезички. Приятна и красива гледка.

Вече се спускахме към селото и пътьом минахме покрай много орехови дървета, но за съжаление, орехи нямаше😊 Отидохме на спирката и за наш късмет, не ни се наложи да чакаме дълго автобуса. Само да спомена, че тази дистинация е част от Софийския градски транспорт.

И така, нашата кратка, но приятна екскурзия приключи.